Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях.
Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат. Нека се пукнат устните ви от жажда, нека изнемощее тялото ви до смърт, но не отдавайте, сестри мои, надеждата на сърцето си нито на едните, нито на другите.
Било ли е някъде по света, богатият да има господари и силният да стане слуга. В царството, където обитава Той, чиято бяла дреха и леки стъпки докосват земята, няма нито господари, нито слуги. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден.
Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава.
Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети.
Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом.
Той ще дойде! Нека белнат стените на нашия дом, да облечем най-хубавите си премени и запалим светилниците на душата си. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина.
